Vladislav's News Agency

Мистериозни джамии и училища в България

Transitions Online
Яна Бюрер Тавание




Саудитската фондация “Ал Уакъф ал Ислами” е изградила няколко джамии в България, но ислямската общност мълчи упорито за връзките си с неуловимата организация, свързана с “Ал Кайда”.
Мюсюлманите в България, повечето от които са от турското етническо малцинство в страната, са традиционно умерени. През последните години, обаче, по-радикални форми на исляма достигнаха до България и навсякъде другаде на Балканите, често финансирани от Саудитска Арабия.
До каква степен е радикализирана мюсюлманската общност в България и за какво се използват тези саудитски пари?
Разследването, проведено през август 2004 г. от Яна Бюрер Тавание, редактор в българския седмичник “Капитал” и сътрудник на Transitions Online, не е открило доказателства за каквото и да е терористична дейност, но е разкрила сенчеста мрежа за финансиране на джамии и училища, които поощряват радикалното преподаване на уахабитския ислям и подобни тенденции, и мрежа, която е свързана с кабинета на главния мюфтия в страната.
Навлизането на уахабизма в България разцепи мюсюлманската общност и наляа допълнително масло в огъня в борбата за мюфтийския пост. Титулярът Фикри Сали бе обвинен, че е получавал пари от съмнителни източници от Близкия Изток – обвинение, което бе потвърдено от разследването.
Една организация се появяваше навсякъде, където търсихме радикалния ислям в България - “Ал Уакъф ал Ислами”, фондация, проповядваща уахабизма в Европа.
Фондацията е изградила няколко джамии в България и организира и финансира пътуването на главния мюфтия Фикри Сали до Саудитска Арабия през юли миналата година.
Въпреки че никакво участие на “Ал Уакъф ал Ислами” в терористични дейности не бе доказано, холандският клон на организацията, който покани Сали да посети Саудитска Арабия, бе попаднал в полезрението на подозрение, след като стана ясно, че шестима от терористите от 11 септември са участвали в семинар, който холандското представителство на фондацията е организирал. “Ал Уакъф ал Ислами” бе сред организациите, срещу които семействата на загиналите при терористичните нападения от 11 септември 2001 г. подадоха съдебни искове.
Холандското разузнаване наскоро изготви доклад, в който подробно се описват дейностите на холандския клон на “Ал Уакъф ал Ислами” със седалище град Айндховен. В доклада се посочва, че джамиите на фондацията там са се използвали за центрове за вербуване на бойци за джихад. Възможно ли е подобно нещо да се е случвало в България?
По време на пътуването ни около Разград в Североизточна България, открихме четири джамии, изградени или финансирани от “Ал Уакъф ал Ислами” през 1993 г. и 1994 г., когато фондацията е била легално регистрирана в България. (Тогава Фикри Сали също е бил главен мюфтия).
Регистрацията бе анулирана през лятото на 1994 г., а пред 1999 г. представителят на фондацията Абдулрахмин Таха бе изгонен от страната.
Установихме, обаче, че “Ал Уакъф” никога не е преустановявала дейността в България, а всъщност изглежда, че тя се разширява.
През 2002 г. нова фондация “Ал Уакъф” е била регистрирана в София, без да се прави никаква референция към ислямския й характер или религиозни дейности, които биха направили регистрацията невалидна. Управителят на тази нова фондация “Ал Уакъф” е 41-годишен сириец, Муафак ал Асаад, който е съсобственик на българска компания с Абдулрахмин Таха, бившият представител на предишната “Ал Уакъф”, който бе изгонен от България.
Муафак е също и помощник на богат саудитски бизнесмен, който стои зад джамиите и училищата, управлявани с пари на “Ал Уакъф” в България. Имамът Лютфи в Тодорово разполага с тетрадка, в която са записани всички разходи за строителството на джамията. Навсякъде присъства името Абдул Азиз.
Шейх Абудлла Абдул Азиз Сорея посещава България почти всяко лято, според оперативна информация на българската полиция. Той отсяда в курорта Павел Баня в продължение на няколко месеца.
Жителите на Сърница са категорични, че ислямското училище там принадлежи на Муафак. Директорът на училището Саид Мутлу твърди, че сириецът е собственик само на сградата, която отдава под наем на администрацията на главния мюфтия. Той, обаче, не разкрива учебния план или пътищата на финансиране на школата. Повечето жители на Сърница, обаче, не са на това мнение. “Можете да откриете Муафак в училището му”, беше най-честият отговор на въпроса къде може да бъде открит сириецът.
Подобни факти доказват скритото участие на “Ал Уакъф”, както и това, че главният мюфтия и няколко души от ръководството на Движението за права и свободи (ДПС), най-голямата етническа турска партия в България, да посетят Саудитска Арабия през юли 2004 г.
Пътуването бе въвлечено в скандал, след като медиите съобщиха, че делегацията е била поканена от “Ал Уакъф” – обвинение, което бе остро отхвърлено от всички пътували до Саудитска Арабия. Регионалният мюфтия на Разград Мехмед Алия нарече твърденията измислица и също отрече всякакво участие на “Ал Уакъф” в изграждането на джамии.
“Капитал” се е свързал с “Ал Уакъф” в Айндховен, за да хвърли светлина по случая. От “Ал Уакъф” потвърдиха, че поканата е истинска и действително е била изпратена от тях.
Муафак ал Асаад е бил вписан в поканата като координатор на визитата. А представител на фондацията, представил се като Абу Тарик, дори е заявил, че докато е бил в Саудитска Арабия е имал възможност да се срещне с Муафак.
Това разследване, което развива работата, първо появила се в различна форма в “Капитал”, не е разкрила никакви спящи терористични клетки, мрачни финансисти и търговци на оръжие. Общо взето мюсюлманската общност в България може да не е станала по-радикална от досегашното си състояние. Официални представители в България, обаче, изказват сериозни опасения от степента, в която организираният ислям в България може да е в робство на радикални тенденции или саудитски пари.
Жителите на Бисерци не са терористи. Те са приятелски настроени и склонни да помогнат. Те късат ябълки от градината си и отговорят на всичките ви въпроси, без да се интересуват защо питате. Те са невинни, даже наивни.

Жителите на Бисерци са добри хора и благочестиви мюсюлмани

Макар и никога да не сте се срещали с имам Омер, той ще е щастлив да ви види. Той е над 80-годишна възраст, с изпито лице, от което лъха искреност. Удивително пъргав за възрастта си, имамът отива с велосипед до джамията в Бисерци.
Джамията е чисто нова – ослепително бяла отвън, зелена и просторна отвътре. Имам Омер се радва като дете, когато намери желаеща да изслуша историята му аудитория. Той е готов да ви покаже всеки надпис и да обясни всяко значение. След това той сяда по турски на молитвеното килимче и изразява дълбоката си благодарност на арабина, чието име не помни.

Първата паметна плоча в Бисерци

При влизане в джамията в Бисерци ще видите две паметни плочи – една на турски език, а другата на арабски. Текстовете са различни. Втората плоча е по-интересна, въпреки че никой в селото не знае какво е написано на нея. За щастие, обаче, с нашия репортер имаше експерт по арабска култура. Цвети Янкова взе химикал и след една минута върху белия лист бе написано:

“Джамията на Али ибн Аби Талив
Дарител: Юсуф Мухаммад ан Нафии
Изпълнител: Организация “Ал Уакъф ал Ислами”
България
1415 от Хиджра/ 1994 г. сл. Хр.”

Пътуването ни започна, след като през април 2002 г. в два Интернет сайта, muslims.org и islamicpopulation.com, бе публикувано: “базираната в Саудитска Арабия Ислам Уакъф откри джамия в България”. В сайтотовете се съобщаваше, че джамията била построена в “село, известно като Гуричов”, но такова село в България просто няма. Най-близкото до това име бе Горичево, село край Разград – нашата първа спирка.
Джамията там е много стара, а хората в селото не могат да се спомнят за наскоро построена джамия. “Трябва да е в съседното село, Бисерци”, казва възрастен мъж, седнал под навес. “Там наскоро построиха една. Един арабин даде парите”.
Отидохме до Бисерци и намерихме двама души, които бяха седнали в двора на джамията. Поканиха ни да хапнем диви сливи и единият от тях, Мехмед, започна да ни разказва за мъж, който построил джамията. Мехмед не знаеше името му. “Името, което се посочва за дарител на плочата, е просто името на човек, дал парите на фондацията, за да бъде построена джамия”, обяснява Цвети Янкова. Но Мехмед знае, че дарителят е гражданин на Саудитска Арабия и, че той е донесъл плочата. Мехмед добави, че арабинът планират да се върнат отново, за да видят как се развиват нещата, докато е на почивка в България.
Попитахме Мехмед кой му е казал последните новини. Той ни отговори, че е бил Мехмед Алия, регионалният мюфтия на Разград. Именно той е довел арабина в селото през 1993 г.
Мехмед продължава: “Този мъж е построил или помогнал да бъдат построени най-малко 10 джамии. Не знаем дали това са тези в района на Кърджали, но сред тях са нашите в Бреница, Тодорово и Стефан Караджа. Сега го очакваме да дойде. Всъщност като видяхме колата ви, помислихме, че е той”.
Жителите на Бисерци казват, че отново мюфтията Мехмед Алия е посочил на арабина кои села се нуждаят от джамия. В последствие арабинът е изпратил на мюфтията необходимите пари и Алия е насочил средствата за строителството на храмовете.
Бреница: Следите на документите

В Бреница се радвахме на същия топъл прием

С оглед на това, които разследвахме – джамии, построени от фондация, неизменно свързана с “Ал Кайда” – човек би очаквал да срещне имами, проповядващи радикализъм, брадати екстремисти или мистериозни араби, вербуващи хора за глобален джихад. Вместо това срещнахме приятелски настроени хора, които ни приеха топло.
Джамията в Бреница всъщност е реставрирана къща с минаре. Стените са напукани отвътре, а мястото е ограничено. “Ние сме благодарни, че изобщо имаме джамия”, заяви Рейхан. Той председателства съвета на попечителите на джамията.
Рейхан наскоро зае поста и не си спомня самия арабин. Въпреки това той разказва историята, без да се поколебае: Предишният собственик на къщата имигрирал в Турция. По-късно хора на мюфтията довели арабина, който дарил парите. Рейхан не си спомня името му. “Нека да се обадя на Керим, не искам да ви подведа”, заяви Рейхан и няколко минути по-късно се появи възрастен мъж – бившият касиер на джамията. Керим е категоричен, че мъжът, подпомогнал джамията в Бреница е същият, който е построил джамиите в Бисерци и Тодорово. Попитахме го дали има предвид фондация “Ал Уакъф” и той се запъти нанякъде, като се завърна с папка с документи. Керим коленичи на земята и докато се опитваше да убие хлебарка, той пръсна няколко листа документи.
“Ето го, “Ал Уакъф ал Ислами”, каза той, посочвайки с пръст един от листите. В документа за дарението се посочва името на фондацията, наред с името на мюфтията на Разград, Мехмед Алия.
По-късно, когато попитахме Алия за това, той отрече всякакви връзки между джамиите в региона с “Ал Уакъф”. “Няма нищо вярно в подобни твърдения”, каза той.

Джамиите в Стефан Караджа и Тодорово

Пристигнахме в Стефан Караджа, село близо до Добрич, в късния следобед. Джамията е празна и се ремонтира. Имамът, с когото се разходихме из селото, заяви, че джамията е била открита през 1993 г., “дълго преди моето време”.
Стигнахме до къщата на председателя на съвета на попечителите. Той заяви, че е имало дарение от “Ал Уакъф ал Ислами”, но то е било в размер от едва 100 000 лева (50 хил. евро). “Опитахме се да вземем повече”, каза той, “но Муафак, представителя на “Ал Уакъф”, отказа, тъй като строителството на джамията вече беше започнало”. Според председателя, Муафак е казал: “Ние ги правим от основи до покрив”.

Кой е Муафак? “Помощникът на Абдул Азиз”.

В Тодорово, парите на “Ал Уакъф” са помогнали за изграждането на джамия от основи до покрив. Там също има каменна плоча с надпис на арабски език над входа, подобна на тази в Бисерци. Надписът гласи:

“Джамията Ибн ал Хатаб
Дарител: Абдулла и Насир ас Сарии
Изпълнител: Организация “Ал Уакъф ал Ислами”
1994”

Вътре в джамията Юсуф Шериф преподава Корана на девет деца. Той ни отпраща към имам Лютфи, който се предполага, че знае повече за арабина.
“Разбира се, че го познавам”, заяви имамът, когато отидохме по-късно при него. “Той построи джамията”, подчерта той, като добави , че “не съм си купил дори бонбон или пакет цигари от парите за джамията”.
Имамът изчезна в къщата си и след малко се върна с наръфан тефтер. Той прелисти няколко страници от 1993 г. и 1994 г. и сложи пръста си върху едно име, записано в тефтера. “Абдул Азиз. Това беше името на арабина. Тук съм записал всички пари, които съм получил от него, както и всички разходи. Всъщност той ми даде парите, след като му представих фактура. А това име тук е на Муафак. Той беше помощник на Абдул Азиз. Той идва тук няколко пъти”.

"Ал Уакъф" в България

Пълното име на Муафак е Муафак Ахмед ал Асаад. Той е на 41 години, граждани на Сирия. Единствената му документирана връзка с фондацията "Ал Уакъф ал Ислами" в България е съвместна компания, на която е съсобтсвеник заедно с директора на фондацията Абдулрахим Таха.
"Ал Уакъф ал Ислами" е регистрирана в България в периода 1993-1994 г., когато главен мюфтия е бил Фикри Сали. Сред основателите са Абдулла ал Хусеини, брат на Хамад ал Хусеини, чието име се появява в документ, открит по време на операцията на НАТО в Босна, в който се описва "златната верига" от саудитски бизнесмени, финансиращи "Ал Кайда".
В България има още най-малко четири джамии, които са били построени или се предполага, че са били построени от "Ал Уакъф ал Ислами". Всичките джамии са били изградени в периода, в който Фикри Сали е бил главен мюфтия и Мехмед Алия - районен мюфтия на Разград - през 1993 г. и 1994 г. И Муафак се посочва като един от дарителите в две от селата с джамии на "Ал Уакъф ал Ислами".
В края на 1993 г. администрацията на главния мюфтия е сключил споразумение с "Ал Уакъф" за съвместни инициативи в сферата на преподаването. В документа се говори за “разкриване на училища или учебни центрове от нов тип” и за подкрепа на деца в неравностойно положение, болни или социално слаби деца.
Фондацията обещава да финансира тези образователни институции и в замяна, получава правото на контрол – “независимо или съвместно с главното мюфтийство”, върху техните операции и разходи, както и върху работата на учителите.
През лятото на 1994 г. Дирекцията по вероизповеданията на Министерски съвет отказва да регистрира повторно фондацията и през 1999 г. нейният представител Абдулрахим Таха е изгонен от България.
Муафак, обаче, остава – според някои понеже се е оженил за българка. Съпругата му е от Сърница, където е регистрирала втора фирма. Нейният магазин се е намирал от другата страна на улицата, точно срещу религиозното училище в града.

Училището в Сърница

“Училището в Сърница е законно. То има издадено разрешение от Главното мюфтийство. Тук провеждаме деветмесечен курс по изучаване на Корана”, обяснява директорът на училището Саид Мехмед Мутлу и показва документи. Той е едър мъж с дълга брада – като всички, които видяхме да заемат такъв пост. Коридорите на училището са пълни със забулени жени, които са пристигнали, за да участват в семинар.
Попитахме за Муафак ал Асаад, след като половината село ни каза, че можем да го намерим в “неговото училище”, където “командва парада” и “посреща гости”. Саид Мутлу обаче отрече да съществуват каквито и да е връзки между Муафак и училището, с изключение на това, че “той е собственик на сградата” и я е дал под наем на училището. Според директора парите, с които се финансира училището, идват от мюфтийството. Кой финансира мюфтийството, обаче, Мутлу отказа да рискува да отгатне.
Когато излязохме отново на улицата и пак попитахме за Муафак, жителите на селото отново ни насочиха към училището.
“Там ни казаха, обаче, че той не е там”, отвърнахме ние. Хората на улицата се смееха и мислеха, че се шегуваме. “Добре, отидете у тях, къщата му е ей там, на другия край на улицата, и след това завийте вляво. Попитайте пак”.
Попитахме отново и няколко души ни посочиха една и съща къща. Вътре, на стълбите бяхме посрещнати от жена, чиято външност отговаряше на описанието на съпругата му. В рамките на пет секунди тя ни каза: “няма такъв човек тук”, “никога не съм чувал за такъв човек” и “аз съм на гости тук, нищо не знам”. Опитахме се да я убедим, че Муафак трябва да живее тук, след като цялото село го потвърди, но тя бе непреклонна. Тръгнахме си.
Не можахме да открием Муафак. Но открихме имама на една от джамиите, който живее в Сърница от пет години. “Те не канят никакви ученици от тук”, заяви Мехмед. “Те са уахабити”. Той продължи: “Разбира се, това е опасно движение. То създава разкол сред мюсюлманите. Те се опитаха да ме привлекат няколко пъти. Когато видяха, че няма да успеят, започнаха да ме избягват”.
Имамът добави, че сърцето го заболява, когато чуе, че “жителите на Сърница са терористи”.
“Те трябва да спрат”, посочи имамът. “Има проблеми само с определени хора, които даже не са жители на селото”.

"Ал Уакъф" се появява отново

Най-интересният факт за Муафак ал Асаад е, че през 2002 г. той става мениджър на наскоро регистрираната в София фондация "Ал Уакъф". Transitions o nline разполага с целия пакет документи за регистрация. Фондацията е създадена на 14 септември 2001 г. Два месеца по-късно Муафак и саудитският гражданин Сулиман ал Дуаян подават молба за регистриране на фондацията в Софийски градски съд. Целите на фондацията включват “духовно, образователно, материално и културно издигане на хората”, подкрепа на хора в нужда, както и подпомагане на “талантливи и надарени хора”.
Представителят на Дирекцията по вероизповеданията на Министерски съвет Георги Кръстев заяви, че регистрацията би била незаконна, ако дейностите на фондацията са по някакъв начин религиозни. Той посочи, че когато "Ал Уакъф" е била регистрирана, религиозните фондации с можели да функционират легално само с разрешението на дирекцията.
Документите за регистрация, обаче, не съдържат нищо, което може да определи "Ал Уакъф" като религиозна – такава, каквато действително е. Но фактите не само подсказват, че "Ал Уакъф" е религиозна институция, но и предполагат възраждането на първата, забранена "Ал Уакъф".
Повече от 10 години след началото на дейността на "Ал Уакъф", заедно с главния мюфтия и регионалните мюфтии, отново същите, жителите на Бисерци, Бреница и Тодорово очакват “добрия арабин” от момента, в който е направил дарението си.
И “добрият арабин” всъщност е бил в страната по времето на нашето разследване. Открихме, че той се е регистрирал в хотел в Павел баня.
Името му е Шейх Абдулла Абдул Азиз Сорея.
Според източници от българската полиция той е роден на 12 април 1918 г. и притежава фабрика за килими в Саудитска Арабия. Той посещава България за пръв път през 1993 г. и оттогава посещава Павел баня всяка година за период от един до два месеца.
Направихме опит да се свържем с Абдулла Абдул Азиз Сорея, но не можахме да говорим с него.

Пътуването до Саудитска Арабия

През юли 2004 г. главният мюфтия Фикри Сали и регионалният мюфтия Мехмед Алия са се присъединили към група от 10 души, главно водещи членове на Движението за права и свободи (ДПС), основната партия, представляваща турското етническо малцинство в България, които са отпътували на посещение в Саудитска Арабия. Пътуването бе съпътствано от скандал, след като медиите съобщиха, че поканата е била отправена от “Ал Уакъф ал Ислами”. Поканените категорично отхвърлиха обвиненията. Името на Муафак се посочва в поканата, изпратена до главния мюфтия като координатор на пътуването от холандския клон на “Ал Уакъф”. Transitions o nline разполага с копие на покана на арабски език.
Докато са били в Саудитска Арабия, мюфтията на София Али Хайрадин, който също е бил поканен, но му е било невъзможно да пътува, стана говорител на групата. В интервю за седмичника “Политика”, публикувано през юли 2004 г. той казва: “Нямам идея...в какво е обвинена “Ал Уакъф ал Ислами”. Използвахме името като формалност, за молбата ни, тъй като имаше пет или шест дни преди пътуването и можеше да изпуснем срока в очакване на покана от страна на организацията, която поддържа двата мавзолея (в Мека и Медина).
След като са се завърнали от Саудитска Арабия, Фикри Сали заема твърда позиция и отрича съществуването на покана от “Ал Уакъф”. Междувременно Али Хайрадин заявява, че интервюто му в “Политика” е изфабрикувано, докато журналисти от вестника настояват, че то е истинско и го има на аудиозапис.
В интервю за вестник “Капитал” Мехмед Алия потвърждава, че не съществува покана от страна на “Ал Уакъф”. В същото интервю той отрича, че джамиите около Разград са построени с пари от “Ал Уакъф”.
Но самата фондация предоставя различна информация.
Свързахме се с холандския клон на фондацията в Айндховен, която, според поканата, с която разполагаме, я е отправила. Те поискаха да им изпратим по факса копие на поканата и следващия ден потвърдиха, че “поканата е истинска, това е тази, която отправихме”. Човек, представил се като Абу Тарик, дори заяви, че в Саудитска Арабия е успял да се срещне с Муафак ал Асаад.

Училищата, които не са училища

Във втория от двата материала за радикалния ислям в България, ние проучваме духовните училища, които действат полулегално в Сърница, Устина и Делчево. И докато в тях се преподава по доста различни планове, всички те се характеризират с липса на прозрачност и надзор.

Имамът вероятно е пропътувал половин Европа, за да се срещне с нас, но първото нещо, което го безпокои след пристигането му на Софийската автогара е ясно: “Надявам се, че няма да публикувате името ми”. И докато се опитваме да си представим как би изглеждал на фона на тълпата със своята тънка черна вратовръзка на бели точки, той ни моли: “Обещайте!” Ние го правим. За да го предпазим, ще го наричаме Мустафа в този материал. Мустафа оправя измачканото си сако, изважда куп листи от чантата си, и започваме да го записваме.

“Муафак ме заплашва”

Мустафа пристигнал в София, за да протестира срещу Дирекцията по вероизповеданията на Министерски съвет. В жалбата си той твърди, че Муафак ал Асаад - подкрепящ радикалния ислям в България и представител на фондацията “Ал Уакъф ал Ислами”, за която говорихме в предишните статии - е пристигнал в селото на Мустафа през август 2004 година, видял се е с него и го е заплашвал. В жалбата се твърди, че Муафак, заедно с Шейх Абудлла Абдул Азиз Сорея, е заплашил също така да заведе един от познатите на Мустафа в полицията или да накарат охраната на шейха да го пребие. Мустафа смята, че двамата са били раздразнени от информации в местни медии, че се опитват да вербуват момчета за училището в Сърница. “Те ме ползваха като източник на информация. Това е причината, поради която ме следяха и заплашваха мой познат - за да го принудят да признае, че той е този, който ми каза тези неща”, пише в писмото на Мустафа. В първия материал от тази серия, ние описахме как хора около Разград, в Североизточна България, си спомнят саудитския гражданин Абдул Азиз като човек, който хвърлял средства за изграждането на джамии от “Ал Уакъф”. Разбрахме, че джамиите в Бисерци и Тодорово са били изцяло финансирани от “Ал Уакъф”, че в Бреница Азиз е построил къща и я е превърнал в дом за молитва, както и че в Стефан Караджа фондацията е дарила скромна сума за джамия, чието изграждане вече е започнало. За Муафак си спомнят в Тодорово, където имамът говори за него като за “помощник на Абдул Азиз”. А хората от Сърница казват, че той действително е организирал местното ислямско училище. Мустафа обаче ни каза, че дейността на шейха и Муафак не ограничава до района около Разград. Винаги, когато Абдул Азиз е в България - а според данни на полицията той е посещавал страната почти всяко лято от 1993 година насам и винаги е бил в курорта “Павел баня”, където се е лекувал от проблеми в колената - те са пътували из цялата страна, правейки дарения в джамии и представяйки имами. Мустафа твърди също, че винаги има млади момчета, съпътстващи шейха като негови “помощници”, всяко момче е сменяно на два или три месеца. “Целта е - казва Мустафа, - да се оценят качествата на момчето. Ако шейхът го хареса, го кани в училището в Сърница.”
“Аз учих в Сърница”
В действителност, самият Мустафа е бил в училището в Сърница. Той казва, че през 1998 година, докато е бил в ислямски институт в София, му е предложено място в Сърница, за да се “развива”. Той приел поканата, но “там открих общност, която бе непозната за мен”, пише в жалбата си. “Очаквах да получа добра подготовка, но ученията, които видях и чух ме стъписаха”. “В действителност, веднага щом видях съучениците си - невръстни деца, - у мен възникнаха подозрения за качеството на обучението. Най-малкото, тогава вече бях чел Корана и се смятах за доста напреднал.” Той нямал брада - едно различие от уахабизма - и продължил да се бръсне, което ядосало преподавателите. “Те не наричаха гяур - турска дума за неверник - а аз отговарях, че брадата не ме прави личност. Или Христо Ботев, който е имал брада, е бил мюсюлманин?” Ботев е един от българските национални герои (и не е бил мюсюлманин). Мустафа твърди, че “ако един урок е траел 45 минути, 30 от тях са били посветени основно на джихада (свещената война) срещу неверниците и Турция”, като неверници са посочвани “всички, следващи други секти на исляма, както и християнското и юдаизма”, а джихадът е свещена война. Георги Кръстев, експерт в Дирекцията по вероизповеданията, казва, че след сериозно проучване и на базата на тези обвинения, жалбата би могла да се предаде на прокурор и да доведе до повдигането на обвинения. Мустафа смята, че решението му да напусне Сърница е в основата на последвалите професионални трудности. В жалбата си той твърди, че именно Муафак ал-Асаад е наредил да не бъде вземан на работа в нито една джамия. Можело ли е по това време Муафак да бъде видян в училището в Сърница, питаме ние. “Разбира се, - Мустафа отваря широко очи от изненада, - той беше там през цялото време!”

“Те са опасна секта”

Училището е собственост и се издържа от Муафак - това е, което всеки, който срещнахме в Сърница потвърди. Или почти всеки. Главният учител, Саид Мутлу, отрече Муафак да има нещо общо с обучението, с изключение на това, че “той притежава сградата” и я е предоставил за офис на главния мюфтия. Кметът на града, Шукри Якубов, не знаеше нищо за сирийско участие в делата на училището. “Този въпрос вече не остаря ли? Знаете ли колко пъти те са били тук и са разследвали, но не откриха нищо? Хората в Сърница се дразнят, защото слухове като този вредят на туризма в района”, казва той и допълва: “Знаете, че сме курортен град”. Със сигурност нямахме усещането за някакво раздразнение у част от хората в Сърница, когато бяхме в града десетина дни по-рано - доста противоречиво: всеки желаеше да потвърди пред екипа ни, че училището е собственост на Муафак и, че ние действително можем да го открием там. Според Мустафа, характеристиките на “уахабизма в Сърница” - освен принуждаването мъжете да си оставят бради - са следните: “Нетолерантност към хората от други вери. Интерпретация на Корана от гледна точка на техните собствени представи, като джихад (свещена война с оръжия и насилие). Те вярват, че Бог има тяло и дрехи, което е немислимо в традиционния ислям. Те също забраняват да се четат молитви за мъртви хора - те трябва да бъдат погребвани като кучета, а полагането им в гробища не се допуска. За тези хора, всеки, който не е един от тях - уахаби - е неверник. Това означава, че те отхвърлят всички други секти на исляма и избягват контакти с тях. Те не приемат молитвите и намаза, които идват от Пророка.” Мохамед Калъч, имам на джамията в центъра на Сърница, потвърди пред нас, че в училището се преподава “различен ислям”. “Те са уахабити. Те се молят с разтворени крака и подпрени ръце. Те се опитваха да ми окажат влияние няколко пъти, но след като разбраха, че няма да могат, сега ме избягват”, казва той. Прекъснахме обяда на Мохамед Калъч, но той не бързаше да се връща в дома си. Стояхме на оживен път, водещ извън Сърница - на няколко метра от училищните стени - опитвайки се да се опазим от прахът, вдиган от минаващите камиони. Попитахме го как те са се опитали да му влияят. “Искаха да ме накарат да заявя, че това което учат не е грешно, - свива рамене имамът - а аз не мога да направя такова нещо. Ако познавате добре исляма, няма да позволите това да се случи. Но голяма част от хората не познава исляма. Уахабитите използват това предимство, за да правят пробиви. Те успяха в друга джамия, например. Сега има проблеми сред хората тук - някои от тях се молят по един начин, други - по друг. Това е опасна секта. Това води до схизма сред мюсюлманите.” Питаме го дали е информирал властите. Реакцията му е красноречива: “Какви власти? Кой ще ни помогне?” Няколко минути след това отново сме със Саид Мутлу, главният учител на училището в Сърница. “Чухме, че имате проблеми с някои от местните хора”, казваме ние. “Вероятно говорите за някои, които никога не са стъпвали в джамия”, отговаря той. Мутлу твърди, че това не е училище, а курс за изучаване на Корана, и че “всичко идва от офиса на главния мюфтия - правила, учебен план”, а сградата е била отворена през 1999 година (макар запознати да потвърдиха, че тя е започнала да действа много преди това). Според Мутлу, “атаките срещу нас идват от Недим Генджев, който има амбиции да си върне властта”. Генджев бе главен мюфтия на българия, и в момента обжалва присъда на Софийския градски съд, който назначи временно ръководство на мюсюлманската общност, състоящо се от Фикри Сали, Ридвам Кадиров и Осман Исмаилов. Генджев твърди, че той е единствения легитимен лидер на мюсюлманската общност.

“Грозни, брадясали мъже”

Училището в Сърница е сред тези, които бившият главен мюфтия определя като незаконни и планира да закрие, когато отново си върне поста. Генджев не се отказва от амбициите си, но отрича че мотивът зад тях е желанието да установи контрол върху собствеността на общността, както твърдят неговите противници. Той очаква да си върне поста скоро и да се справи с “нелицензираните училища, които обучават в нетрадиционен ислям”. Генджев не отрича връзките си със службата за държавна сигурност или с доктор Фатих Али Хасанейн, близък до “Мюсюлманското братство”, което спонсорира издаването на Корана за него - но отрича използването на училищата просто като средство в своята борба за главното мюфтийство. В Устина говорихме със Себахтин, представител на настоятелството на местната джамия, който отказа да си каже фамилното име. Той все още е обезпокоен от провокативни въпроси за самоубийствени атентати и Бин Ладен, за които Генджев е би питан по време на посещение в училището с група журналисти. Себахтин казва: “Те ни обвиняват, че проповядваме екстремистки ислям! Те ни сравняват със Сърница! Колко нелепо!” “Защо, какво става в Сърница?”, пита той и веднага отсича: “Нямаме нищо общо с тях! Те са различни - грозни, брадати мъже. Когато дойдоха да видят нашето училище веднага ги изгоних. Как бих могъл да ги пусна вътре?!” Училището в Устина е било открито през 2002 година, но не е регистрирано в Министерството на образованието и науката. “В момента те се опитват да получат разрешение от министерството”, ни каза имамът Музафер от джамията в Устина. Той настоява за постоянни учители през лятото и се чувства достатъчно информиран, за да прави коментари. Регионалният инспекторат към МОН в Пловдив обаче отрече категорично твърденията. “Това не е истина, ние получихме документи от тази институция в Устина”, обясни служител и добави, че доколкото знае училището е под юрисдикцията на Министерството на вътрешните работи. Пресцентърът на МОН потвърди, че е имало три мюсюлмански начални училища, лицензирани от министерството - в Шумен, Момчилград и Русе. “Нямаме отношения с никакви други”, казаха служители. Това е ясно, защото те не са регистрирани в МОН като тези в Сърница и Устина, които се наричат с термина “училище”. Те предпочитат да говорят за себе си като курсове за изучаване на корана или курсове за имами, въпреки че обучението трае девет месеца, безплатно е и се осигуряват храна и общежитие. Главният учител в Сърница, например, разглежда разрешението за провеждане на курсове за изучаване на Корана от Дирекцията по вероизповеданията като достатъчно доказателство, че всичко е наред. Служители от дирекцията обаче обясняват, че основният въпрос е как точно се провежда курса - те твърдят, че нормалнат продължителност трябва да бъде два или три месеца а учебният план трябва да съдържа само ислямски предмети. Училищни представители се похвалиха също за подкрепата, която те получават от офиса на действащия главен мюфтия Фикри Сали. Училищата в Сърница и Устина на практика се радват на такава подкрепа, но това не по необходимост индикация, че всичко е наред.

“Това е жилищна сграда”

В Делчево има друго училище. Това обаче не е определение, което те приемат. “Ако кажете още веднъж думата “училище”, ще си тръгна”, заявява господин Джинов, ръководител на службата, която се занимава с имуществото към регионалното мюфтийство в Разград. Той изскочи неочаквано, когато екипът ни се разхождаше из градината на празната сграда. Какво е това ако не училище? “Това е жилищна сграда”, отговаря Джинов.
Той обясни, че стаите са били използвани за приютяване на деца, които са посещавали училище в съседното село Тодорово. Това обяснение не е напълно убедително, все пак: хора от няколко села ни разкриха, че мюфтийството е убедило родителите да изпращат децата си в Делчево. Защо ще правят това, като след това децата са били изпращани в училища в съседно село? Джинов признава, че “в свободното си време и през уикендите те са изучавали Корана”. Но това определено не е курс за Коран. “Имате ли разрешение за провеждането на подобен курс?”, питаме ние. “Това е общежитие”, беше отговорът. “Недим Генджев ли ви изпрати?” В момента в училището текат възобновителни дейности и училищният инспектор Ибрахим Евреаим обясни, че промените са необходими, тъй като училището не отговаря на някои санитарни изисквания, че те са имали електричество и течаща вода, но без разрешително и че училището ще кандидатства за регистрация от Регионалния инспекторат. “Ще си държиш устата затворена”, каза Джинов. “Ти не разбираш”. Той не разясни кое от твърденията го подразни. Служители от Регионалния инспекторат за образование в Разград ни казаха, че не са получавали документи от Делчево. Те не са одобрявали никакви молби или други документи. Те добавиха: “Дори това да е само общежитие, те имат нужда от разрешително, а процедурата за одобряване е доста продължителна и сложна”. Служителите от инспектората отбелязаха, че ще наблюдават мястото и ще докладват за подозрителна дейност. Училището в Делчево е построено през 1997 г. и 1998 г. Джинов и училищният инспектор говорят с голямо уважение за Сюлейман Хилми Тунахан, роден в селото през 1888 г., завършил образованието си в Саудитска Арабия, преместил се да живее в Турция. Негови последователи са построили “общежитието” в Делчево, обясниха нашите домакини. Много други хора потвърдиха тази информация: чужденците са дошли там “за да продължат инициативата на учителя си”. “В Европа, мнението за подобни дейности и за последователите на Сюлейман, Сюлейманчите - е разделено. Доклади на различни медии в Германия и Турция разкриват техните потайни склонности, като намекват, че ученията им отглеждат радикализъм. Установено е, че около 60 000 германски деца се обучават в групи в 320 културни центъра, в които членуват около 20 000 възрастни членове. В Турция последователите на Сюлейман обитават около 1 000 студентски общежития. По-голяма част от обитателите посещават светски училища. Те са познати със строгата си дисциплина.

Дългите ръкави в топлото време

Поради изключително строгата дисциплина Керме не желае да посещава повече училището. Срещата ни с нея бе случайна, докато се разхождахме в Острово попитахме майка й Фатме, дали познава деца, посещавали Делчево. “Моята дъщеря ходи там”, отвърна тя през смях, като сочеше семейната си къща. 15-годишната Керме изглеждаше по-възрастна от годините си. Баба й я изпрати да купи сладкиши за гостите. Докато хапвахме бонбони с ликьор, слушахме историята на Керме, която разказа, че харесва Делчево, но не иска да се връща. Тя е посещавала училището в Делчево една година, но само през уикендите и по време на лятната ваканция. Училищните инспектори се отнасяли към децата добре, каза тя, но въпреки това не искаше да се връща. (Според прокурори един от инспекторите е бил съден за педофилия). Храната била чудесна, но от следващата година тя ще посещава училище в Разград. Не можахме да разкрием чувствата, които криеше Керме. Научихме всичко, когато я попитахме за свободното време. “Добре, ние нямахме свободно време”, отвърна тя. “Ставахме сутрин в шест и се молехме, след това идваше закуската и четяхме Корана, след това вечеряхме и четяхме отново. Не излизахме навън. Коранът е труден за учене. Стояхме през цялото време. Не ни позволяваха да пием кафе навън или гледаме телевизия, дори да говорим с момчета. Ние постоянно четяхме и учехме. Носехме шалове, дълги поли и дълги ръкави в топлото време. Беше много горещо. И много скучно също. Ето защо не искам да се връщам там.” Керме ни разказа също така, че в женската сграда е имало около 30-40 момичета. (Джинов бе забравил да спомене при разговори си с нас, че има отделна сграда за момичета. Относно броят на момчетата той спомена, че сградата може да приюти “около 20 души”. Но Керме ни каза, че е имало повече момчета от момичета). Керме каза, че е имало две други деца в селото, които са били с нея в Делчево. Преди срещата си с тях научихме от нашата събеседничка, че децата са брат и сестра. Тяхната майка е стояла там през цялото време, ето защо те са се разбирали много добре с надзирателите. Момчето е било изпратено дори в Турция, тъй като е било добър ученик. 14-годишно момиче тръгна към нас, когато стигнахме къщата, следвано от майка си. “Защо ще го направят? Хората говорят, че ще го затворят - вярно ли е?. Нека децата да учат. Защо правят това?”. Преди майка й да я прекъсне момичето успя да каже, че харесва училището, че Коранът е бил лесен и че е посещавала светско училище в Тодорово. “Те учеха децата”, казва майката гордо. Много лесно е да разбереш защо майка, която е отгледала сама децата си, е благодарна на някой, който предлага безплатно образование плюс легло и храна за децата. Както самият Джинов беше казал “Ние пътуваме от село на село, за да ги записваме. По-голяма част от тях са бедни деца, деца на разведени родители или сираци”. Докато говорехме пред вратата Али премина с колелото си. Той бе на 16 години, учел е в Делчево четири години. На въпрос как се е чувствал в училището той отговори “невероятно”. Засмяхме се и тогава Али разказа за триседмичния си престой в Турция. Последните дни той е избирал училище в Истанбул, където да продължи образованието си. Той е разговарял с “някои имами”, които според неговите думи, ще се грижат и плащат за неговото образование. “Какъв искаш да бъдеш”, бе нашият въпрос. “Адвокат”, казва Али и започва ентусиазирано да разказва за престоя си в Делчево. “Те ни казваха, че наближава краят на света. Всички хора са започнали да пият и танцуват в дискотеки. Сега след като християнството е срещу тези неща Ислямът също. Това ни казваха.”

Въпросът

Училищата в Сърница, Устина и Делчево са коренно различни по отношение на идеи и начин на преподаване. Това, което е общото между тях е липсата на прозрачност и външен контрол над това, което правят, а оттам и съмнения по отношение на истинските мотиви, които може да се крият зад тяхното благородство. В този смисъл е второстепенно значение дали училищата са просто инструмент в борбата за поста главен мюфтия. Това, което е важно, е, че въпреки липсата на надзор и подотчетност, и въпреки секретността на тяхната дейност и “забулеността” на техния учебен план, мюфтийството напълно ги подкрепя. Те не са регистрирани от Министерството на образованието и науката, Дирекцията по вероизповеданията знае за тяхното съществуване, но не може да управлява контрол над тях. Нещо повече – мюфтийството не вижда нищо нередно да ги подкрепя безусловно и отхвърля всички мнения за екстремизъм или поява на ислямски фундаментализъм, определяйки ги като безсмислици.
Но качественият контрол е съществена и изключително важна част от всяка образователна система, независимо от името й. Нито учебната програма, нито учителите в тези училища са оценявани от някого друг освен от техните другари по идеология – трудна рецепта за здраво и качествено образование.