неделя, октомври 12, 2003
Италия всъщност има достатъчно електроенергия
Frankfurter Rundschau
Наред с обичайната политическа полемика в деня след големия срив на електрозахранването, в Италия се чуваха и самокритични тонове. Италия може безпроблемно да покрие енергийните си нужди със собствена електроенергия, но политиката възпрепятства това.
Председателят на Камарата на депутатите в италианския парламент Пиер Фернандо Казини установи в интервю за Corriere della Sera, че след приватизирането на италианския енергиен пазар липсва всякакво политическо управление на електроснабдяването. И не само това - “Общинските служби могат години наред да блокират строежа на нова електроцентрала, което е съоръжение от съществен национален интерес”.
Това, което се случи през нощта срещу 28 септември в Италия и при швейцарските и френски далекопроводи, бе изяснено. Но защо точно през нощта, когато потреблението на електроенергия е значително по-малко? Отговорът е прост: Защото внасяната през нощта енергия е значително по-евтина, отколкото производството в собствените електроцентрали и по тази причина до 80 процента от италианските капацитети биват спирани. Това имаше фатален ефект, тъй като през нощните часове 25 до 30 процента от цялата потребявана електроенергия се внася - много повече отколкото през деня. Между 3 и 3,30 часа сутринта 6000 мегавата от Швейцария и Франция отпаднаха. Това е една четвърт от внасяното количество електроенергия, което доведе до спад в напрежението и предизвика ефекта на доминото.
Освен липсващия политически контрол над енергийното осигуряване, което позволява на производителите на ток през нощта тихомълком да спират производството, италианската система показва и друга гротескна аномалия. По принцип страната безпроблемно може сама да задоволява енергийните си нужди, но само 64 процента от теоретично произведената от италианските електроцентрали енергия се използва ефективно. Неефективността също има политически основи: от една страна Италия има най-тежките предписания от страните в ЕС във връзка с изхвърлянето на вредни емисии. От друга отделните общини понякога имат и други ограничения. Към това се прибавя, че много електроцентрали технически са в лошо състояние и по тази причина могат да работят само с част от мощността си или дори трябва със седмици да не работят. Теоретичната максимална мощност на общо 3000-те италиански електроцентрали възлиза на 77 000 мегавата и спокойно би стигнала, за да покрие дори и максимално достигнатото през това лято потребление от 53 000 мегавата. Но реалното производство възлиза на 49 000 мегавата. При тези условия Италия е принудена да внася 17 процента от потребяваната електроенергия. Процентно погледнато, вторият по големина вносител на електричество в ЕС - Испания, внася три процента.
Frankfurter Rundschau
Наред с обичайната политическа полемика в деня след големия срив на електрозахранването, в Италия се чуваха и самокритични тонове. Италия може безпроблемно да покрие енергийните си нужди със собствена електроенергия, но политиката възпрепятства това.
Председателят на Камарата на депутатите в италианския парламент Пиер Фернандо Казини установи в интервю за Corriere della Sera, че след приватизирането на италианския енергиен пазар липсва всякакво политическо управление на електроснабдяването. И не само това - “Общинските служби могат години наред да блокират строежа на нова електроцентрала, което е съоръжение от съществен национален интерес”.
Това, което се случи през нощта срещу 28 септември в Италия и при швейцарските и френски далекопроводи, бе изяснено. Но защо точно през нощта, когато потреблението на електроенергия е значително по-малко? Отговорът е прост: Защото внасяната през нощта енергия е значително по-евтина, отколкото производството в собствените електроцентрали и по тази причина до 80 процента от италианските капацитети биват спирани. Това имаше фатален ефект, тъй като през нощните часове 25 до 30 процента от цялата потребявана електроенергия се внася - много повече отколкото през деня. Между 3 и 3,30 часа сутринта 6000 мегавата от Швейцария и Франция отпаднаха. Това е една четвърт от внасяното количество електроенергия, което доведе до спад в напрежението и предизвика ефекта на доминото.
Освен липсващия политически контрол над енергийното осигуряване, което позволява на производителите на ток през нощта тихомълком да спират производството, италианската система показва и друга гротескна аномалия. По принцип страната безпроблемно може сама да задоволява енергийните си нужди, но само 64 процента от теоретично произведената от италианските електроцентрали енергия се използва ефективно. Неефективността също има политически основи: от една страна Италия има най-тежките предписания от страните в ЕС във връзка с изхвърлянето на вредни емисии. От друга отделните общини понякога имат и други ограничения. Към това се прибавя, че много електроцентрали технически са в лошо състояние и по тази причина могат да работят само с част от мощността си или дори трябва със седмици да не работят. Теоретичната максимална мощност на общо 3000-те италиански електроцентрали възлиза на 77 000 мегавата и спокойно би стигнала, за да покрие дори и максимално достигнатото през това лято потребление от 53 000 мегавата. Но реалното производство възлиза на 49 000 мегавата. При тези условия Италия е принудена да внася 17 процента от потребяваната електроенергия. Процентно погледнато, вторият по големина вносител на електричество в ЕС - Испания, внася три процента.
