Vladislav's News Agency

Рекордния турски износ излезе кьорфишек

Дълго пазената от износителите тайна, тихомълком излезе наяве: Износителите правят експорт в еврозоната, а се отчитат с доларови постъпления, пише вестник Стар. Отчетеният през 2003 г. 32,4 на сто рекорден ръст на износа се оказа силно преувеличено твърдение. Турция изнесе през миналата година стоки и услуги за 47,9 млрд. долара, рапортуваха експортьорите, което било с 32,4 на сто повече от предидущата. Но 60 на сто от общия износ и 70 на сто от износа на облекла и конфекция е за страните от ЕС. За една година, обаче, щатският долар е загубил 16,73 на сто от стойността си спрямо турската лира, а еврото е нараснало с 2,17 на сто.Тоест, появява се една разлика от 18 на сто, за износа на облекла и конфекция тя е 25 на сто.Което означава, че реалния ръст на турския експорт е някъде между 14,4 на сто за целия износ и 7 на сто за изделията от текстил.

България и цената за членството в НАТО

Докато България се подготвя да изпрати още войници в Ирак, нацията се опитва да се съвземе след смъртта на петимата български военнослужещи в Кербала. Сред скръбта, изплуват критиките срещу войната и предстоящото членство на страната в НАТО.
Залп от български пушки посрещна иракските самоубийствени атентатори, насочили камион, натоварен с експлозиви, към северната стена на лагера Индия в Кербала на 27 декември. Но това не беше достатъчно, за да ги спре. Няколко мига по-късно камионът избухна. Четирима български войници загинаха на място, още един почина по-късно от раните си. 27 други бяха ранени. Властите в България бяха хванати напълно неподготвени.
По това време в България бяха празнични дни. Премиерът беше в Испания, министърът на отбраната - в Португалия, а външният министър някъде из планините, извън покритие на мобилния му телефон. Междувременно журналистите трябваше да се оправят сами, прекъсвайки радио- и телевизионните програми с новината за нещастието. Оттогава ситуацията в България е сравнима с тази от 11 септември 2001 г. в САЩ. “Днес ние се прощаваме с мисълта, че присъствието на българските войници в Ирак ще бъде лесно”, заяви президентът Георги Първанов на траурната церемония по прощаването на загиналите в София три дни по-късно.
“Това е война, истинска война. Но няма място за полемика и спорове за естеството на тази война...Нашите момчета умряха на хиляди километри от родината. Но те загинаха под българското знаме”, добави той.
Българските военнослужещи намериха война в Ирак, а не мироопазваща операция. Това беше първата загуба сред българските военни в Ирак, която шокира и разтърси нацията.
България е разположила механизиран батальон с численост 500 военнослужещи в Кербала. Всички те са професионалисти, доброволци, и получават малко повече от 40 британски лири дневни, около 12 пъти над средната заплата у дома. Проблемът сега за много чуждестранни войници в Ирак е, че те са очаквали да участват в мироопазваща операция. Те обаче се оказаха във война.
За българите мисията в Ирак е билетът им за НАТО. Те ще се присъединят към Алианса през май, но никой не знае колко живота ще струва това, нито колко дълго те ще продължат да играят тази игра.
Българското обществено мнение реагира различно на трагичната вест за атаките в Кербала. Правителството и основните опозиционни партии, когато откриха говорителите си, потвърдиха ангажимента на България в иракската мисия.
Обществото почете загиналите като герои. Вече има планове да им бъде издигнат паметник - вероятно пред Военноисторически музей, както и да бъде направена паметна плоча с имената им, поставени наред с тези на загиналите в Балканските и в двете световни новини.
Въпреки скръбното настроение на нацията, се зачуха първите критични забележки. В Ирак, посочва в остър коментар на първата си страница българският ежедневник “Сега” “България не разрешава проблема, а помага за създаването му. САЩ и коалицията разбуди тероризма, а сега се бие със собственото си творение”.
Председателят на асоциацията George C. Marshall Велизар Шаламанов представи различен възглед:
“Няколко анализатори - дори без благородни мотиви, създават излишен шум”, заяви той. Според него правителството и парламентът, който е отговорен за изпращането на войниците, за обявили печално малко. И във вакуума, критиките се увеличават многократно.
Велизар Шаламанов изрази силното си безпокойство, че политиката е диктувана от президента и от началника на ГЩ на БА, което според него не е здравословно за парламентарната демокрация.
С членството си в НАТО, ние ще престанем да бъдем балканска държава, заяви междувременно български коментатор.
По-тревожен за военната дисциплина е фактът, че войниците от втория контингент, които трябваше да заминат за Ирак, предприеха инициативата да преговарят за по-гъвкави договори, които ще им позволят да се откажат по всяко време.
30 войници вече решиха да не заминават за Ирак, според официалните изявления. Армията се опита да бъде твърда. Отказалите се оказа, че трябва да заплатят разходите за обучението си. Но докато България оплаква мъртвите, обществото е на страната на войниците, а не на Генералния щаб.
“С членството си в НАТО, ние ще престанем да бъдем балканска държава”, писа щастливо един коментатор. И Балкана отсега нататък ще бъде географско понятие, като Апенините в Италия.
Но географията наистина ли е по-силна от историята? За България, която ще зависи от събития, случващи се далеч от нея, с кубетата и минаретата, в далечния край на някогашната Османска империя.